Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.

Той е третият и най-малкият син на хан Омуртаг и внук на Крум. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) поради проявени симпатии към християнството.

Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, Маламир го изпраща на смърт. Младият хан продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на Плиска и е присъединен днешен Пловдив. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с Франкската империя и с Византия.

Кан Пресия̀н I или Персиан/Персиян е български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г. Той е син на болярина Звиница, внук на кан Омуртаг и племенник на хан Маламир. По времето на управлението му намалява византийската мощ на Балканския полуостров, преди всичко Македония е анексирана от българското ханство. Пресиян е баща на Борис I.

В Надписът от Филипи е титулуван „На многото българи от Бога архонт“.

След възкачването си на престола, Пресиян продължава войната с Византия, като изпраща една българска войска под командването на кавхан Исбул в посока към Солун, целта е да се подкрепи бунта срещу византийската власт на славянското племе смоляни, населяващо Западните Родопи. Край древния град Филипи (837 г.), българите извоюват победа над предвожданите от кесаря Алексий Мозеле, византийци. За това събитие свидетелства надписът от Филипи от времето на кан Пресиян (836 – 852).

В резултат на тези събития България овладява Родопската област и за пръв път достига бреговете на Бяло море, като по този начин, на византийците е прекъсната сухопътната връзка между столицата Константинопол и Солун.